Въведете текста и формулите в прозореца "Код" отляво.
Натиснете F5 или бутона за да изчислите резултатите. Те ще се покажат отдясно в прозореца "Резултати", като професионално оформена изчислителна записка.
Натиснете за да отпечатате или за да копирате текста на записката. Може също да го запишете като Html, PDF, MS Word или LaTeX документ.
Програмен език
Програмният език на Calcpad включва следните елементи (кликнете за вмъкване):
Реални числа: цифри "0" - "9" и десетична точка ".";
В други бройни с-ми: "число_n", където n = 2 - 16 е базата (напр. 1011_2, FF_16);
+Логаритмични, експоненциални и корени: log(x) - десетичен логаритъм; ln(x) - натурален логаритъм; log_2(x) - двоичен логаритъм; log1p(x) - десетичен логаритъм от 1 + x, точен за малки x; ln1p(x) - натурален логаритъм от 1 + x, точен за малки x; exp(x) - експоненциална функция; sqr(x) или sqrt(x) - корен квадратен; cbrt(x) - корен кубичен; root(x;n) - корен n-ти;
+Закръгляване: round(x) - закръгляване до най-близкото цяло число; floor(x) - закръгляване до по-малкото цяло число; ceiling(x) - закръгляване до по-голямото цяло число; trunc(x) - закръгляване към по-близкото число в посока към нулата;
+Комплексни: abs(x) - абсолютна стойност; re(x) - реалната част на комплексно число; im(x) - имагинерната част на комплексно число; phase(x) - фаза на комплексно число; conj(z) - спрегнато комплексно число;
+Векторни: Създаване и инициализация: vector(n) - създава празен вектор с дължина n; vector_hp(n) - създава празен високопроизводителен (hp) вектор с дължина n; range(x1;xn;s) - създава вектор от стойностите в интервала от x1 до xn със стъпка s; range_hp(x1;xn;s) - създава високопроизв. (hp) вектор от стойностите в интервала; Структурни: len(⃗v) - връща дължината на вектора ⃗v; size(⃗v) - действителния размер на вектора ⃗v (индекса на последния ненулев елемент); resize(⃗v;n) - задава нова дължина n на вектора ⃗v; fill(⃗v;x) - запълва вектора ⃗v със стойност x; join(A;⃗b;c…) - създава вектор чрез обединяване на аргументите в списъка - матрици, вектори и скалари; slice(⃗v;i1;i2) - връща частта от вектора ⃗v, ограничена от индекси i1 и i2, вкл.; first(⃗v;n) - първите n елемента на вектора ⃗v; last(⃗v;n) - последните n елемента на вектора ⃗v; extract(⃗v;⃗i) - извлича онези елементи от ⃗v, чиито индекси се съдържат в ⃗i; Данни: sort(⃗v) - сортира вектора ⃗v във възходящ ред; rsort(⃗v) - сортира вектора ⃗v в низходящ ред; order(⃗v) - индексите на ⃗v, подредени по възходящ ред на неговите елементи; revorder(⃗v) - индексите на ⃗v, подредени по низходящ ред на неговите елементи; reverse(⃗v) - нов вектор, съдържащ елементите на ⃗v в обратен ред; count(⃗v;x;i) - броя на елементите в ⃗v, от i-тия нататък, които са равни на x; search(⃗v;x;i) - индекса на първия елемент в ⃗v, от i-тия нататък, който е равен на x; find(⃗v;x;i) или find_eq(⃗v;x;i) - индексите на всички елементи в ⃗v, от i-тия нататък, които са = x; find_ne(⃗v;x;i) - индексите на всички елементи в ⃗v, от i-тия нататък, които са ≠ x; find_lt(⃗v;x;i) - индексите на всички елементи в ⃗v, от i-тия нататък, които са < x; find_le(⃗v;x;i) - индексите на всички елементи в ⃗v, от i-тия нататък, които са ≤ x; find_gt(⃗v;x;i) - индексите на всички елементи в ⃗v, от i-тия нататък, които са > x; find_ge(⃗v;x;i) - индексите на всички елементи в ⃗v, от i-тия нататък, които са ≥ x; lookup(⃗a;⃗b;x) или lookup_eq(⃗a;⃗b;x) - всички елементи в ⃗a, за които съответните елементи в ⃗b са = x; lookup_ne(⃗a;⃗b;x) - всички елементи в ⃗a, за които съответните елементи в ⃗b са ≠ x; lookup_lt(⃗a;⃗b;x) - всички елементи в ⃗a, за които съответните елементи в ⃗b са < x; lookup_le(⃗a;⃗b;x) - всички елементи в ⃗a, за които съответните елементи в ⃗b са ≤ x; lookup_gt(⃗a;⃗b;x) - всички елементи в ⃗a, за които съответните елементи в ⃗b са > x; lookup_ge(⃗a;⃗b;x) - всички елементи в ⃗a, за които съответните елементи в ⃗b са ≥ x; Математически: norm_1(⃗v) - L1 (Манхатън) норма на вектора ⃗v; norm(⃗v) или norm_2(⃗v) или norm_e(⃗v) - L2 (Евклидова) норма на вектора ⃗v; norm_p(⃗v;p) - Lp норма на вектора ⃗v; norm_i(⃗v) - L∞ (безкрайна) норма на вектора ⃗v; unit(⃗v) - нормализирания (единичен) вектор ⃗v (с L2 норма = 1); dot(⃗a;⃗b) - скаларно произведение на два вектора ⃗a и ⃗b; cross(⃗a;⃗b) - векторно произведение на два вектора ⃗a и ⃗b (с дължина 2 или 3); polyroots(⃗a) - намира всички реални корени на полинома: a₁ + a₂·x + a₃·x² + ... + aₙ₊₁·xⁿ;
+Матрични: Създаване и инициализация: matrix(m;n) - създава празна матрица с размери m⨯n; identity(n) - създава единична матрица с размери n⨯n; diagonal(n;d) - създава диагонална n⨯n матрица и запълва главния диагонал със стойност d; column(m;c) - създава матрица-стълб с размери m⨯1, запълнена със стойност c; utriang(n) - създава горна триъгълна матрица с размери n⨯n; ltriang(n) - създава долна триъгълна матрица с размери n⨯n; symmetric(n) - създава симетрична матрица с размери n⨯n; matrix_hp(m;n) - създава празна високопроизводителна (hp) матрица с размери m⨯n; identity_hp(n) - създава единична високопроизв. (hp) матрица с размери n⨯n; diagonal_hp(n;d) - създава високопроизв. (hp) диагонална n⨯n матрица и запълва диагонала със стойност d; column_hp(m;c) - създава високопроизводителна (hp) матрица-стълб с размери m⨯1, запълнена със стойност c; utriang_hp(n) - създава високопроизв. (hp) горна триъгълна матрица с размери n⨯n; ltriang_hp(n) - създава високопроизв. (hp) долна триъгълна матрица с размери n⨯n; symmetric_hp(n) - създава високопроизв. (hp) симетрична матрица с размери n⨯n; vec2diag(⃗v) - създава диагонална матрица от елементите на вектора ⃗v; vec2row(⃗v) - създава матрица-ред от елементите на вектора ⃗v; vec2col(⃗v) - създава матрица-стълб от елементите на вектора ⃗v; join_cols(⃗c1;⃗c2;⃗c3…) - създава нова матрица чрез обединяване на вектори в стълбове; join_rows(⃗r1;⃗r2;⃗r3…) - създава нова матрица чрез обединяване на вектори в редове; augment(A;B;C…) - създава нова матрица чрез присъединяване на матриците A,B,C… една до друга; stack(A;B;C…) - създава нова матрица чрез присъединяване на матриците A,B,C… една под друга; Структурни (матрици и таблици): n_rows(M) - броя на редовете в матрицата M; n_cols(M) - броя на стълбовете в матрицата M; mresize(M;m;n) - задава нови размери m и n на матрицата M; mfill(M;x) - запълва матрицата M със стойност x; fill_row(M;i;x) - запълва i-тия ред на матрицата M със стойност x; fill_col(M;j;x) - запълва j-тия стълб на матрицата M със стойност x; copy(A;B;i;j) - копира всички елементи от A в B, започвайки от индекси i и j на B; add(A;B;i;j) - добавя всички елементи от A към тези на B, започвайки от индекси i и j на B; row(M;i) - извлича i-тия ред на матрицата M като вектор; col(M;j) - извлича j-тия стълб на матрицата M като вектор; extract_rows(M;⃗i) - извлича онези редове от матрицата M, чиито индекси се съдържат във вектор ⃗i; extract_cols(M;⃗j) - извлича онези стълбове от матрицата M, чиито индекси се съдържат във вектор ⃗j; diag2vec(M) - извлича диагоналните елементи от матрицата M като вектор; submatrix(M;i1;i2;j1;j2) - извлича подматрица на M, ограничена от редове i1 и i2 и стълбове j1 и j2, вкл.; Данни (матрици и таблици): sort_cols(M;i) - сортира стълбовете на M на базата на стойностите в ред i във възходящ ред; rsort_cols(M;i) - сортира стълбовете на M на базата на стойностите в ред i в низходящ ред; sort_rows(M;j) - сортира редовете на M на базата на стойностите в стълб j във възходящ ред; rsort_rows(M;j) - сортира редовете на M на базата на стойностите в стълб j в низходящ ред; order_cols(M;i) - индексите на стълбовете на M, подредени възходящо по стойностите от ред i; revorder_cols(M;i) - индексите на стълбовете на M, подредени низходящо по стойностите от ред i; order_rows(M;j) - индексите на редовете на M, подредени възходящо по стойностите от стълб j; revorder_rows(M;j) - индексите на редовете на M, подредени низходящо по стойностите от стълб j; mcount(M;x) - броя на елементите със стойност x в матрицата M; msearch(M;x;i;j) - вектор с двата индекса на първия елемент със стойност x в матрицата M, започвайки от индекси i и j; mfind(M;x) или mfind_eq(M;x) - индексите на всички елементи в M, които са = x; mfind_ne(M;x) - индексите на всички елементи в M, които са ≠ x; mfind_lt(M;x) - индексите на всички елементи в M, които са < x; mfind_le(M;x) - индексите на всички елементи в M, които са ≤ x; mfind_gt(M;x) - индексите на всички елементи в M, които са > x; mfind_ge(M;x) - индексите на всички елементи в M, които са ≥ x; hlookup(M;x;i1;i2) или hlookup_eq(M;x;i1;i2) - стойностите от ред i2 на M, за които елементите от ред i1 са = x; hlookup_ne(M;x;i1;i2) - стойностите от ред i2 на M, за които елементите от ред i1 са ≠ x; hlookup_lt(M;x;i1;i2) - стойностите от ред i2 на M, за които елементите от ред i1 са < x; hlookup_le(M;x;i1;i2) - стойностите от ред i2 на M, за които елементите от ред i1 са ≤ x; hlookup_gt(M;x;i1;i2) - стойностите от ред i2 на M, за които елементите от ред i1 са > x; hlookup_ge(M;x;i1;i2) - стойностите от ред i2 на M, за които елементите от ред i1 са ≥ x; vlookup(M;x;j1;j2) или vlookup_eq(M;x;j1;j2) - стойностите от стълб j2 на M, за които елементите от стълб j1 са = x; vlookup_ne(M;x;j1;j2) - стойностите от стълб j2 на M, за които елементите от стълб j1 са ≠ x; vlookup_lt(M;x;j1;j2) - стойностите от стълб j2 на M, за които елементите от стълб j1 са < x; vlookup_le(M;x;j1;j2) - стойностите от стълб j2 на M, за които елементите от стълб j1 са ≤ x; vlookup_gt(M;x;j1;j2) - стойностите от стълб j2 на M, за които елементите от стълб j1 са > x; vlookup_ge(M;x;j1;j2) - стойностите от стълб j2 на M, за които елементите от стълб j1 са ≥ x; Математически: hprod(A;B) - произведение на Адамар на матриците A и B; fprod(A;B) - произведение на Фробениус на матриците A и B; kprod(A;B) - произведение на Кронекер на матриците A и B; mnorm_1(M) - L1 норма на матрицата M; mnorm(M) или mnorm_2(M) - L2 норма на матрицата M; mnorm_e(M) - норма на Фробениус на матрицата M; mnorm_i(M) - L∞ норма на матрицата M; cond_1(M) - число на обусловеност на M на база на L1 нормата; cond(M) или cond_2(M) - число на обусловеност на M на база на L2 нормата; cond_e(M) - число на обусловеност на M на база на нормата на Фробениус; cond_i(M) - число на обусловеност на M на база на L∞ нормата; det(M) - детерминанта на матрицата M; rank(M) - ранг на матрицата M; trace(M) - следа на матрицата M; transp(M) - транспонираната матрица на M; adj(M) - адюнгираната матрица на M; cofactor(M) - кофакторната матрица на M; eigenvals(M;ne) - първите ne собствени стойности на матрицата M или всички ако ne липсва; eigenvecs(M;ne) - първите ne собствени вектори на матрицата M или всички ако ne липсва; eigen(M;ne) - първите ne собствени стойности и вектори на матрицата M или всички ако ne липсва; cholesky(M) - декомпозиция на Холецки на симетрична, положително определена матрица M; lu(M) - LU декомпозиция на матрицата M; qr(M) - QR декомпозиция на матрицата M; svd(M) - декомпозиция по особени стойности на M; inverse(M) - обратната матрица на M; lsolve(A;⃗b) - решава системата линейни уравнения A⃗x = ⃗b чрез LDLT декомпозиция за симетрични матрици и LU декомпозиция за несиметрични; clsolve(A;⃗b) - решава системата линейни уравнения A⃗x = ⃗b със симетрична, положително определена матрица на коефициентите A посредством декомпозиция на Холецки; slsolve(A;⃗b) - решава системата линейни уравнения A⃗x = ⃗b с високопроизводителна симетрична, положително определена матрица на коефициентите A чрез метода на преобусловения спрегнат градиент (PCG); msolve(A;B) - решава обобщеното матрично уравнение AX = B чрез LDLT декомпозиция за симетрични матрици и LU декомпозиция за несиметрични; cmsolve(A;B) - решава обобщеното матрично уравнение AX = B със симетрична, положително определена матрица на коефициентите A посредством декомпозиция на Холецки; smsolve(A;B) - решава обобщеното матрично уравнение AX = B с високопроизводителна симетрична, положително определена матрица на коефициентите A чрез метода на преобусловения спрегнат градиент (PCG); matmul(A;B) - бързо умножение на квадратни hp матрици чрез паралелен алгоритъм на Виноград. Операторът за умножение A*B използва тази функция вътрешно за всички квадратни hp матрици с размер 10 или по-големи; fft(M) - извършва бързо преобразувание на Фурие на матрица M. За реални данни матрицата трябва да има един ред, а за комплексни - два реда; ift(M) - извършва обратно преобразувание на Фурие на матрица M. За реални данни матрицата трябва да има един ред, а за комплексни - два реда; Двойна интерполация: take(x;y;M) - връща елемента на матрицата M с индекси x и y; line(x;y;M) - двойна линейна интерполация от елементите на M на база на стойностите на x и y; spline(x;y;M) - двойна spline интерполация на Ермит от елементите на матрицата M на база на стойностите на x и y.
+Специални: Гама и бета функции: gamma(x) - гама функция: Γ(x); gammaln(x) - логаритъм от абсолютната стойност на гама функцията ln|Γ(x)|; digamma(x) - дигама функция: ψ(x) = Γ′(x)/Γ(x); polygamma(n;x) - полигама функция ψ⁽ⁿ⁾(x), n-тата производна на дигама функцията; gammainc_(s;x) - долна непълна гама функция γ(s, x); gammainc‾(s;x) - горна непълна гама функция Γ(s, x); beta(a;b) - бета функция B(a, b); betainc(x;a;b) - регуляризирана непълна бета функция Iₓ(a, b); Функция на грешката и интеграли на Френел: erf(x) - функция на грешката; erfc(x) - допълнителна функция на грешката: erfc(x) = 1 − erf(x); erfinv(x) - обратна функция на грешката: erf⁻¹(x); erfcinv(x) - обратна допълнителна функция на грешката: erfc⁻¹(x); dawsonf(x) - интеграл на Доусън: F(x) = exp(−x²)∫₀ˣ exp(t²) dt; fresnelc(x) - косинусов интеграл на Френел: C(x) = ∫₀ˣ cos(t²) dt; fresnels(x) - синусов интеграл на Френел: S(x) = ∫₀ˣ sin(t²) dt; Интегрален експонент, логаритъм, синус и косинус: ei(x) - интегрален експонент: Ei(x); li(x) - интегрален логаритъм: li(x); si(x) - интегрален синус: Si(x); ci(x) - интегрален косинус: Ci(x); shi(x) - хиперболичен интегрален синус: Shi(x); chi(x) - хиперболичен интегрален косинус: Chi(x); Елиптични интеграли: elliptick(m) - пълен елиптичен интеграл от първи род: K(m); elliptice(m) - пълен елиптичен интеграл от втори род: E(m); ellipticp(n;m) - пълен елиптичен интеграл от трети род: Π(n|m); ellipticf(φ;m) - непълен елиптичен интеграл от първи род: F(φ|m); ellipticei(φ;m) - непълен елиптичен интеграл от втори род: E(φ|m); ellipticpi(n;φ;m) - непълен елиптичен интеграл от трети род: Π(n; φ|m); Елиптични функции на Якоби: jacobiam(u;m) - амплитуда на Якоби: am(u|m); jacobisn(u;m) - елиптична функция на Якоби: sn(u|m); jacobicn(u;m) - елиптична функция на Якоби: cn(u|m); jacobidn(u;m) - елиптична функция на Якоби: dn(u|m); jacobics(u;m) - елиптична функция на Якоби: cs(u|m); jacobicd(u;m) - елиптична функция на Якоби: cd(u|m); jacobidc(u;m) - елиптична функция на Якоби: dc(u|m); jacobisc(u;m) - елиптична функция на Якоби: sc(u|m); jacobisd(u;m) - елиптична функция на Якоби: sd(u|m); jacobids(u;m) - елиптична функция на Якоби: ds(u|m); jacobins(u;m) - елиптична функция на Якоби: ns(u|m); jacobinc(u;m) - елиптична функция на Якоби: nc(u|m); jacobind(u;m) - елиптична функция на Якоби: nd(u|m); Функции на Бесел: besselj0(x) - функция на Бесел от първи род: J₀(x); besselj1(x) - функция на Бесел от първи род: J₁(x); bessely0(x) - функция на Бесел от втори род: Y₀(x); bessely1(x) - функция на Бесел от втори род: Y₁(x); besseljn(n;x) - функция на Бесел от първи род: Jₙ(x) с целочислен ред n; besselyn(n;x) - функция на Бесел от втори род: Yₙ(x) с целочислен ред n; besseljv(ν;x) - функция на Бесел от първи род: Jν(x) с реален ред ν; besselyv(ν;x) - функция на Бесел от втори род: Yν(x) с реален ред ν; besseljv′(ν;x) - производна J′ν(x) на функцията на Бесел от първи род; besselyv′(ν;x) - производна Y′ν(x) на функцията на Бесел от втори род; besseljs(n;x) - сферична функция на Бесел от първи род: jₙ(x); besselys(n;x) - сферична функция на Бесел от втори род: yₙ(x); besseljs′(n;x) - производна j′ₙ(x) на сферичната функция на Бесел от първи род; besselys′(n;x) - производна y′ₙ(x) на сферичната функция на Бесел от втори род; Модифицирани функции на Бесел: besseli0(x) - модифицирана функция на Бесел от първи род: I₀(x); besseli1(x) - модифицирана функция на Бесел от първи род: I₁(x); besselk0(x) - модифицирана функция на Бесел от втори род: K₀(x); besselk1(x) - модифицирана функция на Бесел от втори род: K₁(x); besselin(n;x) - модифицирана функция на Бесел от първи род: Iₙ(x) с целочислен ред n; besselkn(n;x) - модифицирана функция на Бесел от втори род: Kₙ(x) с целочислен ред n; besseliv(ν;x) - модифицирана функция на Бесел от първи род: Iν(x) с реален ред ν; besselkv(ν;x) - модифицирана функция на Бесел от втори род: Kν(x) с реален ред ν; besseliv′(ν;x) - производна I′ν(x) на модифицираната функция на Бесел от първи род; besselkv′(ν;x) - производна K′ν(x) на модифицираната функция на Бесел от втори род; Функции на Ейри: ai(x) - функция на Ейри: Ai(x); bi(x) - функция на Ейри: Bi(x); ai′(x) - производна Ai′(x) на функцията на Ейри; bi′(x) - производна Bi′(x) на функцията на Ейри; Зета и Ламберт W функции: zeta(s) - зета функция на Риман ζ(s); eta(s) - ета функция на Дирихле η(s); lambertw(x) - W функция на Ламберт - главен клон W₀(x);
+Статистически: Описателна статистика: median(M;⃗v;x…) - медиана на множество стойности; quantile(M;⃗v;x…;p) - квантил на извадка за вероятност p (последния аргумент), с линейна интерполация между сортираните стойности; stdev(M;⃗v;x…) - стандартно отклонение на извадка; variance(M;⃗v;x…) - дисперсия на извадка; skew(M;⃗v;x…) - коефициент на асиметрия на извадка; kurt(M;⃗v;x…) - коефициент на ексцес на извадка; Две извадки и рангове: covar(⃗a;⃗b) - ковариация на извадките във векторите ⃗a и ⃗b; correl(⃗a;⃗b) - коефициент на корелация на Пирсън на векторите ⃗a и ⃗b. Ранговата корелация на Спирман е correl(ranks(⃗a); ranks(⃗b)); linreg(⃗x;⃗y) - права по метода на най-малките квадрати y = a + b·x, върната като вектора [a; b]; ranks(⃗v) - рангове на елементите на вектора ⃗v във възходящ ред. Равните стойности получават средния си ранг; frequency(⃗v;⃗b) - брой на елементите на вектора ⃗v в интервалите с горни граници във вектора ⃗b. Последният брой е на стойностите над последната граница; Комбинаторика: combin(n;k) - брой комбинации на n елемента от k-ти клас; permut(n;k) - брой вариации на n елемента от k-ти клас; Вероятностни разпределения: normpdf(x;μ;σ) - плътност на вероятността на нормалното разпределение със средна стойност μ и стандартно отклонение σ; normcdf(x;μ;σ) - функция на разпределение на нормалното разпределение със средна стойност μ и стандартно отклонение σ; norminv(p;μ;σ) - квантил (обратна функция на разпределение) на нормалното разпределение със средна стойност μ и стандартно отклонение σ; lognpdf(x;μ;σ) - плътност на вероятността на логнормалното разпределение, при което ln x има средна стойност μ и стандартно отклонение σ; logncdf(x;μ;σ) - функция на разпределение на логнормалното разпределение, при което ln x има средна стойност μ и стандартно отклонение σ; logninv(p;μ;σ) - квантил (обратна функция на разпределение) на логнормалното разпределение, при което ln x има средна стойност μ и стандартно отклонение σ; tpdf(t;ν) - плътност на вероятността на t-разпределението на Стюдънт с ν степени на свобода; tcdf(t;ν) - функция на разпределение на t-разпределението на Стюдънт с ν степени на свобода; tinv(p;ν) - квантил (обратна функция на разпределение) на t-разпределението на Стюдънт с ν степени на свобода; chi2pdf(x;k) - плътност на вероятността на χ²-разпределението с k степени на свобода; chi2cdf(x;k) - функция на разпределение на χ²-разпределението с k степени на свобода; chi2inv(p;k) - квантил (обратна функция на разпределение) на χ²-разпределението с k степени на свобода; gumbelpdf(x;μ;β) - плътност на вероятността на разпределението на Гумбел (за максимуми) с параметър на положението μ и мащаб β; gumbelcdf(x;μ;β) - функция на разпределение на разпределението на Гумбел (за максимуми) с параметър на положението μ и мащаб β; gumbelinv(p;μ;β) - квантил (обратна функция на разпределение) на разпределението на Гумбел (за максимуми) с параметър на положението μ и мащаб β; wblpdf(x;λ;k) - плътност на вероятността на разпределението на Вейбул с мащаб λ и параметър на формата k; wblcdf(x;λ;k) - функция на разпределение на разпределението на Вейбул с мащаб λ и параметър на формата k; wblinv(p;λ;k) - квантил (обратна функция на разпределение) на разпределението на Вейбул с мащаб λ и параметър на формата k; binopdf(k;n;p) - вероятност за k успеха при n опита с вероятност за успех p (биномно разпределение); binocdf(k;n;p) - вероятност за най-много k успеха при n опита с вероятност за успех p (биномно разпределение); poisspdf(k;λ) - вероятност за k събития при среден брой λ (разпределение на Поасон); poisscdf(k;λ) - вероятност за най-много k събития при среден брой λ (разпределение на Поасон);
+Текстови: str(x) - преобразува x в текст, както се показва в резултатите; val(s) - преобразува текста s в число с незадължителни мерни единици; val(M) - преобразува текстовите елементи на вектор или матрица M в числа, например за резултата от split; len(s) - броят на знаците в текста s; join(s₁;s₂;s₃…) - съединява текстове и стойности в един текст; join(M;colsep;rowsep) - съединява елементите на вектор или матрица в текст, с колони, разделени с colsep, и редове – с rowsep; left(s;n) - първите n знака от текста s; right(s;n) - последните n знака от текста s; mid(s;i;n) - n знака от текста s, започвайки от позиция i; trim(s) - текстът s без интервалите в началото и в края; ltrim(s) - текстът s без интервалите в началото; rtrim(s) - текстът s без интервалите в края; ucase(s) - текстът s с главни букви; lcase(s) - текстът s с малки букви; tcase(s) - текстът s с главна първа буква на всяка дума; scase(s) - текстът s с главна първа буква на всяко изречение; instr(s;t;i) - позицията на текста t в s, започвайки от i, или 0, ако не е намерен; replace(s;a;b) - текстът s, в който всички срещания на a са заменени с b; split(s;sep) - разделя текста s при всяко sep на вектор от текстове; split(s;colsep;rowsep) - разделя текста s на матрица от текстове, с колони, разделени с colsep, и редове – с rowsep;
+Други: sign(x) - знак на число; random(x) - произволно число между 0 и x; getunits(x) - връща мерните единици на x без числото или 1 ако x няма единици; setunits(x;u) - задава мерни единици u на x, където x е скалар, вектор или матрица; clrunits(x) - изчиства мерните единици от скалар, вектор или матрица x; hp(x) - преобразува x към еквивалентния му високопроизводителен (hp) тип; ishp(x) - проверява дали x е високопроизводителен (hp) вектор или матрица;
Коментари: '"Заглавие' или 'текст', в единични кавички. Разрешено е използването на HTML, CSS, JS и SVG в коментарите.
+Опции: Plot.Width - ширина на областта на чертане в пиксели; Plot.Height - височина на областта на чертане в пиксели; Plot.Title - заглавие на графиката над областта на чертане; Plot.Legend - показвай легенда с имената на сериите = 1 | 0; Plot.LabelX - заглавие на ос x под графиката; Plot.LabelY - заглавие на ос y вляво от графиката; Plot.LogX - чертай в логаритмична скала по ос x = 1 | 0; Plot.LogY - чертай в логаритмична скала по ос y = 1 | 0; Plot.ReverseX - обърни посоката на ос x (хоризонталната ос) = 1 | 0; Plot.ReverseY - обърни посоката на ос y (вертикалната ос) = 1 | 0; Plot.ReverseZ - обърни посоката на ос z в $Map = 1 | 0; Plot.FlipAxes - размени местата на осите x и y; Plot.Limits - граници на видимата област от графиката = [MinX; MinY; MaxX; MaxY]; Plot.MinX - долна граница по оста x; Plot.MaxX - горна граница по оста x; Plot.MinY - долна граница по оста y; Plot.MaxY - горна граница по оста y; Plot.MinZ - долна граница на стойностите по z в $Map; Plot.MaxZ - горна граница на стойностите по z в $Map; Plot.Step - стъпки на стойностите по оси x и y [StepX; StepY] или общо за двете; Plot.StepX - стъпка на стойностите по ос x; Plot.StepY - стъпка на стойностите по ос y; Plot.Grid - стъпка на мрежата по оси x и y [GridX; GridY] или една стойност за двете; Plot.GridX - стъпка между линиите на мрежата по ос x; Plot.GridY - стъпка между линиите на мрежата по ос y; Plot.FormatXAxis - формат на числата по ос x, както за резултатите, например "F2", "0.00", "E3" или "_2"; Plot.FormatYAxis - формат на числата по ос y, както за резултатите; Plot.Svg - чертай диаграмите като векторна графика (SVG) = 1 | 0; Plot.Adaptive - адаптивни 1D графики на функции = 1 | 0; Plot.Series1…10.____ - свойства на серия от 1 до 10, както следва: Plot.Series1.Name - име на серия, показвано в легендата; Plot.Series1.Color - цвят на линията = Color.Name | #RRGGBB; Plot.Series1.Style - стил на линията =
Plot.Series1.Thickness - дебелина на линията; Plot.Palette - цветна палитра за изохроми на повърхнини =
Plot.Shadows - чертае повърхнини със светлосенки; Plot.Smooth - плавни цветови преходи на повърхнините вместо ивици; Plot.LightDirection - посока към източника на светлина =
Plot.MapStep - стъпка на мрежата в пиксели за интерполация в $Map = 1 … 100; Plot.Stack - натрупвай сериите една над друга при $Line, $Fill, $Smooth, $Bar и $Column; Plot.Dots - показвай точки в графиките = 1 | 0; Plot.DataTags - показвай стойностите в точките = 1 | 0; Plot.DropLines - показвай вертикални линии от точките до хоризонталната ос = 1 | 0; Plot.Reset() - връща всички опции на графиките към стойностите им по подразбиране; Auto - автоматична стойност или стойност по подразбиране за горните опции;
+Таблица: table(M;nhrows;nhcols) - показва матрицата M като таблица, с nhrows заглавни реда и nhcols заглавни колони (по подразбиране 1 и 0); Table.Style - стил на таблицата =
Table.CellAlign - подравняване на клетките, еднакво за всички колони или вектор с по една стойност за всяка колона =
Table.HeadAlign - подравняване на заглавните клетки, еднакво за всички колони или вектор с по една стойност за всяка колона =
Table.MergeCells - обединява клетките от ред i₁, колона j₁ до ред i₂, колона j₂; матрица с четири колони обединява няколко области; Table.MergeHeaders - обединява съседните заглавни клетки с еднакъв текст = 1 | 0; Table.CellColor - цвят на текста в клетките = Color.Name | #RRGGBB; Table.CellFill - цвят на фона на клетките = Color.Name | #RRGGBB; Table.AltColor - цвят на текста в редуващите се (четните) редове; Table.AltFill - цвят на фона на редуващите се (четните) редове; Table.HeadColor - цвят на текста в заглавните клетки; Table.HeadFill - цвят на фона на заглавните клетки; Table.Reset() - връща всички опции на таблиците към стойностите им по подразбиране; Auto - автоматична стойност или стойност по подразбиране за горните опции: числата вдясно, текстът вляво, заглавните редове центрирани и цветовете на стила;
+Контрол на видимостта: #hide - скривай съдържанието на документа; #show - показвай винаги съдържанието (по подразбиране); #pre - показвай следващото съдържание само при въвеждане; #post - показвай следващото съдържание само в резултатите; #val - показвай само изчислените стойности; #equ - показвай пълните формули (по подразбиране); #noc - показвай само формули без стойности (no calculations); #nosub - не замествай стойностите на променливите (no substitution); #novar - показвай само заместените стойности на променливите (no variables); #varsub - показвай формулите с променливи и заместени стойности (по подразбиране); #split - разделяй уравнения, които не се събират на един ред; #wrap - свивай уравнения които не се събират на един ред (по подразбиране); #round n - закръглявай изходните стойности до n цифри след десетичната точка; #round default - възстановява закръгляването по подразбиране; #format FFFF - задава потребителски форматиращ низ; #format default - възстановява форматирането по подразбиране; #md on - включи използването на markdown в коментари; #md off - изключи използването на markdown в коментари; #phasor - задай изходното форматиране на комплексни числа като полярен фазор: A∠φ; #complex - задай изходното форматиране на комплексни числа в алгебричен формат: a + bi.
Всяка от горните команди е валидна от мястото на използването и до края на документа или докато не бъде отменена от алтернативна команда. #header - вмъкни титулен блок в записката.
+Точки на прекъсване (постъпково изпълнение): #pause - изчислява до съответния ред и спира на пауза; #input - показва формуляр за вход на данни до съответния ред и спира на пауза.
за да изчислите резултатите. Те ще се покажат отдясно в прозореца "Резултати", като професионално оформена изчислителна записка.
за да отпечатате или 
за да копирате текста на записката.
документ.